Лятната дрямка на моята бременност

Краят на януари, 2018-а година. Часът е 8.00 сутринта, а аз стоя пред две дебели, ярки, червени чертички и се смея с глас. Просто защото си знаех, че ще са там!

Толкова внезапна болка в гърдите не знам откъде се взе, но знаех, че е „на бебе“. Въпреки това подмятах теста за бременност над 3 седмици, изчаквайки наистина сериозно закъснение на цикъла, защото моята менструация от време на време решава рязко да си променя ритъма и точността и изобщо не може да ѝ се вярва, откакто ме посети за първи път между VI-и и VII-и клас на едно от онези рейв партита на радио „Витоша“ на жълтите павета (посещавани предимно от деца и тийнове). Голямо щастие падна тогава, че съм „станала жена“, казах по телефона на майка ми, тя пък казала на баща ми и една радост настъпи, все едно е някакво невероятно събитие.

Но всъщност, невероятното събитие беше се случило сега. Нямаше да „ставам жена“, а ще ставам майка!

И всъщност, все още не съм напълно убедена какво означава това!

Илюстрация: Guliver / iStock

В януарската сутрин таткото на бебето тръгна на работа леко разлюлян от новините, защото колкото и да го иска и да го очаква, един мъж не знае съвсем какво се случва, може би докато самото дете не се появи на бял свят.

Но незнайно къде и кой ми е казвал или някъде съм прочела, че някоя си жена си направила тест, бил положителен, пък било фалшива тревога и аз решавам,че може би не е напълно сигурно.

Заявявам на нашите, че съм „може би бременна“ и те, въпреки условността на изказването, се радват още по-екзалтирано и от посрещането на менструацията ми. Аз пък бързам да им секна ентусиазма с „чакайте, нека е 100% сигурно“.

Не само, че беше сигурно, ами бебето вече имаше сърчице и се намираше в края на втория си месец, така че аз, също леко разлюляна, започнах да наблюдавам тялото си като зрител и се гмурнах във всички невероятни процеси, които се случваха в мен.

Това с болката в гърдите отмина, но бруталното увеличаване на размера им ме стресна до степен, в която ги гледам в огледалото и сякаш са на някоя друга жена. Не ги познавам, не са моите, не знам чии са, не знам още колко ще растат и защо не харесват нито един от сутиените ми. Дори не знам дали ще се върнат в тях. Закупих им няколко броя сутиени за бременни и се подвизават само в тях. Всичко друго им е тясно, чуждо и неудобно.

Познавайки тялото си и това, че ми се лепи и сандвича, който ядат до мен, винаги съм си мислела, че когато забременея, ще стана 120 килограма. Изненадващо, напълняването е съвсем прилично, не ми се яде чак за двама, но въпреки това имам куфар и половина с дрехи, които не ми стават.

Илюстрация: Guliver / iStock

Безкрайно благодарна съм, че е лято и че мога да нося рокли, в които хората да цъкат, че „не съм мръднала“, докато отдолу се крие едно дупе ала Ким Кардашиян, което изглежда като фотошоп на фона на останалата част от тялото ми.

Тук идва и моята самосъздадена „драма“, че коремът не ми личи особено почти до края на седми месец. Много исках да съм от онези слаби женички със симпатични коремчета и... добре де, дори да не съм слаба, поне хората да си казват: „Ето, тази жена е бременна!“. Тц. Изглеждах си просто стабилно напухкавяла, освен с една безапелационно впита по корема рокля, с която два пъти ми отстъпиха място в метрото и бях толкова трогната, че седнах, а хич не ми се седеше.

Повръщала съм само веднъж от най-обикновена филийка с яйце и сирене, пак само веднъж два часа имах световъртеж и трябваше да лежа с един крак на земята, все едно съм пияна. Развих обоняние на Супермен, което през летния сезон има и своята тъмна страна.

Така че, не мога да се оплача от бебока. Не ме тормози с гадения  и повръщания, за което му благодаря, защото съм чувала наистина ужасни истории.

Но пък стабилно ме удари в емоциите.

Буквално. Винаги съм си била по-емоционална и ревлива, но сега е нещо страшно! Рухнах в половинчасов плач от най-обикновено клипче на новородено бебе, което гледа майка си с любов. Разхълцах се пред таткото, че още не осъзнаваме, че това малко същество, което предстои да се появи ще има само мен, само нас и то за всичко, какво ще правя и т.н.

Това романтични филми, красив залез, смели хора, успешен троен аксел по фигурно пързаляне, спасени котета, баба и дядо се държат за ръце - рева от всичко! Мъжът ми каза, че ако бебето стане ревльо, причините трябва да се търсят в мен! И се опитвам да се владея, наистина!

Но пък не мога да си имам пълно доверие. Ето, онзи ден изпаднах в откровен пристъп на истерия, защото не можах да си намеря ключа от колата. Аз обичайно си закъснявах, но сега с ключа направо ми се объркваха плановете. Мятах предмети, претърсвах якета и чанти, крещях ядосано: „Как може, това е ключ, не е карфица, къде е по дяволите?!“.

Звъннах ядосано на мъжа ми, който по същото време беше на някаква мегаважна среща с мегаважен човек, който чува неконтролируеми вряскания и му хвърля озадачен поглед. Мъжът ми затвори за доброто на всички ни, но само след секунда получи ново обаждане с въпроса: „Ти защо ми затваряш?!“.

След като пристъпът ми премина, спокойно установихме къде беше забутан тъпия ключ и за мен остана само чуденето:

Аз наистина ли съм станала такава кукувица?

Само да вметна, че важният човек от срещата попитал всичко наред ли е, получил отговора: „Жена ми е бременна и е малко нервна“ . Човекът въздъхнал и казал: „О, разбирам и при нас беше така. Само да ти кажа, че ще става по-зле“.

Е, вече съм в 8-и месец! Не знам какво още ще се случва към финалната права. Само знам, че ми се спи постоянно, имам нужда просто да си блея, да гледам и чета неангажиращи неща,дори откровени глупости. Да, простих се с романтичното ми вярване, че докато бременея, ще изчета цялата световната литература. Достоевски и класическа музика за детето-гений. Ноуп. Чета клюки и биографията на София Аморусо, създателка на онлайн магазин за дрехи. Гледах 2 сезона състезание за drag queens и... май е по-добре да не изреждам повече.

Илюстрация: Guliver / iStock

В началото на бременността, окрилена от валящите комплименти към мен, че сияя, се бях юрнала да съм мегаактивна. Първо - ще си работя до края! После - плувам от години и реших, че няма причина да спирам - 2 пъти в седмицата, аз съм машина! Записах се на курс по йога за бременни и си мислех, ще си изпукам дванайсетте ходения за нула време, чудех се  колко ли карти трябва да си вземам. Да бе, да.

Първо - работя със скоростта на костенурка и едвам чакам да се свърши. После - в момента не плувам, а плавам в най-добрия случай веднъж в седмицата, а йогата още не мога да си я изразходвам. На една от последните практики даже чух феноменалното напътствие: „Стегнете влагалищните мускули, отпуснете ги... а сега им благодарете!“

Вие не знам дали скоро сте благодарили, но със сигурност не сте като мен в онзи следобед. Сега благодаря, че имам сили да се дотътря до там.

Ох, а излизанията. Те са ми станали доста досадни. И май ми личи. Приятелите ми все по-рядко ме викат или пък изобщо не ме държат в течение къде, какво се случва и първоначално си казвах: "Ето, това е първата крачка към пълната липса на социален и светски живот, която ми предстои!“.  Но след това си казвам: „Ако те бяха извикали, ти щеше ли да отидеш“? Познайте какъв е отговорът.

Вълнувам се, плаша се, ентусиазирам се и нямам търпение за всичко, което предстои да се случи. И понеже е непознато, ново и тотално всепоглъщащо, аз не виждам по-добър начин да се подготвя от това да си дремна!  

Йоана Мирчева

Снимка: личен архив

Йоана е писател, драматург и автор на текстове за песни. Има книга с разкази "Слепи срещи" и обича тенис, стенд ъп комеди, Исландия, рап, големи бижута и най-вече историите, които предстоят да бъдат разказани.